Когато се говори за депресия, повечето хора смятат, че разбират какво означава това състояние. Често се предполага, че депресираният човек изпитва безнадеждност, усещане за безсмислие или необяснима вина, без да е извършил нещо нередно. Дори дейности, за които преди е изпитвал удовлетворение, могат да изглеждат без значение. Мнозина описват чувство на изгубеност, въпреки че се намират на място или в ситуация, която би трябвало да е правилната за тях.
Депресията може да се прояви и в най-интимните аспекти на живота. Един човек може да бъде в компанията на любим партньор, човек, с когото искрено желае да бъде, и въпреки това да усеща вътрешно напрежение, усещане, че трябва да бъде някъде другаде. Много хора имат чувството, че изпускат нещо дълбоко значимо в живота си, но не могат да назоват какво точно.
Една от най-болезнените страни на депресията е липсата на облекчение. Колкото повече усилия се влагат в опити за справяне – следване на съвети от близки, изпробване на различни методи и препоръки – толкова по-силно може да се наслои усещането за неуспех. Тази вътрешна борба увеличава тежестта на депресията. Когато човек опитва всичко, което му е било предложено, и въпреки това не усеща промяна, може да започне да вярва, че разочарова хората, които го подкрепят. Понякога дори изпитва чувство, че разочарова и специалистите, към които се е обърнал за помощ.
Тежестта се усилва и от самото понятие „депресия“. От една страна стои реалното преживяване на състоянието; от друга – усещането за етикет, който не отразява физически измерима диагноза. Депресията няма видима рана, няма лабораторен показател, който недвусмислено да я разкрие. Това я прави загадъчна, лишена от яснота, което допълнително подкопава вътрешната устойчивост на човека.
Именно тази мистерия, съчетание от чувство на обреченост, неудовлетвореност, страх, вина и срам, се слива в едно общо преживяване, което обществото е свикнало да нарича с една-единствена дума: депресия. Този термин описва само повърхността на нещо много по-дълбоко, което засяга сърцевината на човешката емоционалност и жизненост.
Повече от състояние на ума
Подобно на тревожността, депресията се проявява по различен начин при всеки човек. В ежедневния език думата „депресиран“ често се използва небрежно, за да опише моментен спад в настроението. Много хора преживяват леки форми на депресивност в определени периоди от живота си – преживявания, които са трудни сами по себе си, но коренно различни от истинската клинична депресия. В другия край на спектъра стоят хората, които изпитват дълбока, разяждаща емоционална болка. Този широк диапазон на проявленията е една от причините, поради които депресията остава толкова неразбрана от съвременното здравеопазване.
Депресията не е просто състояние на ума, в което някой умишлено се задържа. Въпреки това погрешните възприятия продължават да съществуват. За много хора депресията все още се възприема като емоционално състояние, от което човек може да излезе чрез воля или размисъл – или, още по-натоварващо, като нещо, което се използва, за да повлияе на близките. Тази неправилна представа прави живота на човек с депресия още по-труден, защото обезценява действителната реалност на преживяването. Когато депресията не е придружена от други психични състояния, често се взема по-малко насериозно, дори ако самата депресия е тежка.
Хората, които страдат от депресия, не се съмняват в нейното наличие. Те я разпознават веднага. Макар че причините ѝ могат да бъдат объркващи, а начинът ѝ на появяване – труден за обяснение, самото усещане е ясно и недвусмислено. Депресията е преживяване, което човек познава отвътре, независимо дали може да го формулира.
Недостатъчното разбиране в обществото се отразява и в противоречивите послания, които циркулират по темата. От една страна, често има колебание да се приеме депресията като сериозен здравословен проблем. От друга, съществува тенденция да се предписват антидепресанти при най-различни симптоми, дори когато човек реално не страда от депресия. Тази несъгласуваност създава объркване и оставя хората сами в опитите си да намерят облекчение.
За много хора с депресия стремежът към подобрение може да се превърне в отчаян процес. Когато депресията е в по-лека форма, човек може да се бори активно – като риба, която току-що е извадена от водата и отчаяно се опитва да се върне обратно. При по-тежка депресия тази жизненост намалява. Борбата се заменя с изтощение, подобно на риба, която вече лежи на кея – без въздух, без сили, без желание.
Депресията често се усеща като нещо чуждо, навлязло в живота на човека – нещо, което не принадлежи на неговата истинска същност. Никой не избира да бъде депресиран, точно както никой не избира да бъде физически болен. Усещането е като натрапник, който се е внедрил в тялото и е поел контрол, променяйки способността на човека да чувства. Създава се емоционална вцепененост, загуба на контрол и преживяване, сякаш човек е отделен от самия себе си.
Това не е приятно или просветляващо „извънтелесно усещане“. То е преживяване, пропито от страх, загуба, объркване и понякога от чувство за самообвинение. Депресията не отразява истинската природа на човека, а е отражение на процеси в мозъка и тялото, които изискват разбиране, подкрепа и състрадание.
Неназовимо знание
Според Лечителя Медиум най-важното, което трябва да се разбере за депресията, е че в съзнанието на човека се настанява нещо, което не принадлежи там. Нещо пречи на нормалното функциониране на мозъка, съзнанието, подсъзнанието и ума.
Когато причината за депресията е частично разпознаваема – например тежко разочарование, внезапна загуба или драматична житейска промяна – тогава именно това преживяване заема пространство в съзнанието. То може да изглежда непреодолимо и да доведе до сериозно, продължително състояние на депресия.
Съществува обаче и депресия, която няма видим произход. Тя се промъква тихо, настанява се дълбоко и постепенно завладява човека, без той да може да посочи каквото и да е събитие, мисъл или спомен, които да я оправдаят. В тези случаи Лечителят Медиум описва присъствието на външен фактор – нещо, което няма място в тялото, но все пак живее в него, обитава мозъка и влияе върху емоционалното състояние.
Човекът не знае, че в мозъка му е навлязло нещо чуждо, а още по-малко – какво е то. Това води до емоционален саботаж, който остава необяснен и дълбоко обезкуражаващ.
Ако депресията започне непосредствено след контакт със замърсяване или токсично излагане и човек бързо направи връзка между двете, това може да се превърне в отправна точка за разбиране и справяне. Фактът, че някой има обяснение, дори хипотетично, често дава сила в процеса на възстановяване. Това обаче се случва рядко.
И дори когато първоначално се появи подозрение за връзка между токсично излагане и последвалата депресия, с времето този спомен избледнява. Тежестта на самата депресия поглъща преживяванията, паметта се размива и човек започва да се съмнява в себе си, в усещанията си и в собствената си преценка.
Според Лечителя Медиум депресията не е химически дисбаланс в мозъка – въпреки широко разпространените медицински твърдения. Тя не е отказ от живота, не е мързел, нито форма на укриване от отговорности. Не е и лична слабост, въпреки че обществото често внушава подобни идеи.
Хората, страдащи от депресия, описват състояние на емоционално вцепенение – липса на усещания, липса на връзка с външния свят, безразличие към бъдещето, дори към самото собствено оцеляване. Това не ги прави жестоки или безчувствени. Напротив, Лечителят Медиум посочва, че тези хора притежават дълбока чувствителност, но са блокирани от нещо, което заглушава естествената им способност да усещат и да реагират.
Очаквайте скоро 2-ра част на статията “Лечителят Медиум за депресията (част 2)”
Ако искате да научите повече по темата за психичното здраве, прочетете статиите:
“[Видео] Какви са различните видове депресия?”
“Антъни Уилям говори за тревожността”
“Отключващи фактори на тревожността”
“Протокол с хранителни добавки за тревожност на Лечителя Медиум”
“[Видео] Мравучкане, изтръпване, тревожност, паник атаки и затруднено дишане”
“[Видео] Основната причина за тревожност и депресия, за която повечето хора дори не подозират”
“[Видео] Защо вашият пристъп на тревожност е по-тежък от този на всички останали”
