Антъни Уилям говори за тревожността

Няма двама души на планетата, чиято тревожност да е еднаква. Всеки я преживява по свой начин. При едни се проявява като стягане в гърдите, при други като замайване, нервност, учестено сърцебиене или усещане, че не могат да дишат. Дори когато симптомите изглеждат сходни, вътрешният опит е различен за всеки. Мнозина не разпознават тревожността си – приемат я за фобия, нервност или просто за моментно претоварване.

Съвременната медицина често използва термина „тревожност“ като обяснение за група симптоми, чийто истински източник остава неясен. Когато човек има неприятни усещания, които нарушават нормалното му ежедневие, но всички медицински изследвания са „в норма“, той обикновено получава диагнозата „тревожност“. В действителност това състояние може да варира от лека вътрешна напрегнатост до тежки панически пристъпи, които парализират тялото и ума.

Тревожността често се свързва със стрес, травма или трудни житейски събития, но не всички хора, преминали през подобни обстоятелства, развиват тревожност. Това показва, че стресът не е истинската причина, а по-скоро отключващ фактор, който активира вече съществуваща уязвимост в организма. Според Антъни Уилям тревожността не е просто емоционално състояние, а сигнал за физически процеси в тялото – скрити фактори, които отслабват нервната система и създават предпоставки за тревожност.

Какво предизвиква тревожност

За да се развие състояние на тревожност, в тялото трябва да има физическа уязвимост. Човек може да преживее тежки житейски ситуации и въпреки това да не развие тревожност, ако липсват определени вътрешни фактори. Без тези дълбоки физически причини тревожността не би съществувала. Бихме изпитвали страх или нервност, но не и онова парализиращо усещане, което пречи на нормалното ни функциониране. Истинската тревожност е не просто емоционална реакция, а процес, при който нещо в тялото влияе върху мозъка и нервната система.

Много хора се сблъскват с тревожност дори когато животът им изглежда подреден, без стрес или травма. Те могат да бъдат стабилни, успешни, доволни, но изведнъж да преживеят паническа атака или постоянна вътрешна тревожност без видима причина. Това показва, че тревожността не се поражда само от емоции, а от нещо физическо, което вече присъства в организма. Според Антъни Уилям, за да се развие хронична тревожност, трябва да има поне един основен невротоксичен фактор – вещество или процес, който уврежда нервите.

Тревожността най-често се дължи на невротоксични излагания, които включват токсични тежки метали, вируси, химикали и други вещества, които отслабват и дразнят нервната система. В днешно време тези излагания са по-силни от всякога: невротоксични химикали се добавят в парфюми, ароматизатори, перилни препарати, почистващи средства, пестициди, хербициди и дори във фунгициди, използвани при нови дрехи и мебели. Дори кофеинът, мононатриевият глутамат (MSG) и радиацията могат да натоварят и раздразнят нервите.

Емоционалните преживявания могат временно да отключат тревожност чрез приливи на адреналин, но сами по себе си не са причина за хронично тревожно разстройство. Когато тревожността стане постоянна, това е знак, че зад нея стои една или повече физически причини, които влияят на нервната система и създават предпоставка за това състояние.

Взаимосвързани причини за тревожността

Тревожността обикновено не произлиза от една единствена причина, а от комбинация от фактори. Възможно е човек да бъде повлиян едновременно от токсични тежки метали, вируси и различни невротоксични излагания. Тези елементи често действат съвместно и усилват ефекта си един от друг.

Например, ако някой изпитва необяснимо стягане в гърдите, съпроводено с тревожност, това може да е резултат от вирусно натоварване, натрупани тежки метали или излагане на химически дразнители, или комбинация от всички тях. Тези фактори могат да предизвикат възпаление в областта на блуждаещия нерв, което от своя страна провокира усещания на тревожност и паника.

Невротоксичните излагания могат да засилят тревожността по два начина:

1. Като директно увреждат и дразнят нервите.
2. Като подхранват и активират вируси в организма.

Много химикали, използвани в ежедневието – аромати, парфюми, пестициди, почистващи средства – са токсични също по два начина. От една страна, те често съдържат следи от тежки метали в състава си, а от друга – техните химични формули сами по себе си увреждат нервите и стимулират вирусна активност. Дори когато не съдържат тежки метали, някои вещества могат да бъдат достатъчно силни, за да причинят невротоксична реакция и да доведат до тревожност.

Комбинациите от фактори при всеки човек са уникални. Различни количества токсични тежки метали, различни вируси, различни химически излагания и индивидуални особености на нервната система правят тревожността различна за всеки. Именно затова тя се проявява в толкова разнообразни форми – от лека вътрешна напрегнатост до тежки панически състояния.

Токсични тежки метали, които пречат на сигналите в мозъка

При много хора с тревожност в мозъка се натрупват токсични тежки метали, които отслабват невротрансмитерите и нарушават електрическите импулси между нервните клетки. Това води до естествена уязвимост на нервната система и до по-лесно възникване на тревожност.

Тези метали навлизат в организма още преди раждането, продължават да се натрупват през детството и дори в зряла възраст. Всеки човек носи уникална комбинация от тежки метали, разположени в различни области на мозъка, което обяснява защо тревожността се проявява по различен начин при различните хора. При някои тя се засилва нощем, при други сутрин или само в определени моменти от деня. Дребните различия в натрупванията могат да водят до значителни разлики в симптомите.

Важно е да се разбере, че токсичните тежки метали не са просто фактор, който предизвиква тревожност – те са основна причина. С времето тези метали се окисляват, „изпаряват се“ и корозират, което замърсява околната мозъчна тъкан. Този процес нарушава нормалните електрически сигнали в мозъка, изчерпва невротрансмитерите и променя множество химични процеси, от които зависи балансираното състояние на ума.

Вируси, предизвикващи възпаление

Наличието на вируси в организма е друга основна причина за тревожност. Тези патогени могат да живеят в черния дроб и други органи и оттам да въздействат върху черепните нерви – като блуждаещия, тригеминалния, лицевия и диафрагмалните нерви – както и върху централната нервна система. В някои случаи вирусите дори проникват в мозъка и причиняват локално възпаление, но по-често действат индиректно, чрез токсините, които отделят.

Токсичните тежки метали и вирусите често вървят ръка за ръка. Вирусите се хранят с метали и други токсични вещества, натрупани в организма, и при този процес отделят отпадни вещества, наречени вирусни невротоксини. Тези токсини попадат в кръвообращението и дразнят нервите, включително онези, които се намират близо до или вътре в мозъка. Съвременните вирусни токсини са особено агресивни, защото днешната среда е наситена с нов тип химикали, които се абсорбират по-лесно в тъканите.

Дори малки количества от тези вирусни невротоксини могат да предизвикат силна чувствителност в нервите и да отключат тревожност. Те могат да проникнат и в мозъка, предизвиквайки алергична реакция в нервната тъкан. Затова тревожността често се съпровожда и от други симптоми като замайване, замъглено съзнание, леки главоболия или чувство на дезориентация.

Не е нужно човек да има високи нива на токсични тежки метали, за да се появят тези ефекти. Достатъчно е вирусите да се хранят с определени вещества, включително някои храни, като яйцата, за да произведат невротоксини, които засягат нервната система и причиняват тревожност, макар и в по-лека форма.

Според Антъни Уилям вирусите не са просто фактор, който „предизвиква“ тревожност – те са реална причина. Докато медицината тепърва ще започне да открива тази връзка, важно е да се разбере, че вирусното натоварване стои в основата на много случаи на хронична тревожност.

Химически смеси, които подхранват вирусите и дразнят нервите

Съвременната химическа среда е една от основните причини тревожността да се превърне в толкова широко разпространен проблем. Хиляди нови химически съединения навлизат в ежедневието ни – в ароматите, почистващите продукти, козметиката, пестицидите и различните синтетични смеси, с които се срещаме ежедневно. Тези вещества не само дразнят директно нервната система, но и подхранват вирусите, които от своя страна произвеждат още по-силни невротоксини.

Химикалите могат да се свързват физически с нервните окончания, да предизвикват възпаление и да нарушават нормалната нервна проводимост. При продължително излагане или при вече чувствителна нервна система – натоварена с вируси, токсични тежки метали или радиация – дори ниски количества от тези вещества могат да предизвикат или да засилят тревожността.

С напредъка на химическата индустрия тези нови формули стават все по-мощни и опасни. Дори без да съдържат тежки метали, те могат да бъдат толкова токсични за нервите, колкото самите метали, а често ги и съдържат. В резултат, съвкупният ефект на химическото натоварване върху организма днес е по-силен от всякога, което прави нервната система изключително уязвима.

Радиацията отслабва нервите

Радиацията може да бъде както отключващ фактор, така и пряка причина за тревожност, в зависимост от количеството и честотата на излагане. Дори кратък контакт като рентгенова снимка или компютърна томография може да остави отпечатък върху нервната система, а натрупаното излагане през годините може постепенно да отслаби и забави нервите. Така дори десетилетия по-късно човек може да усети ефектите ѝ под формата на тревожност или други нервни симптоми.

Съвременният човек е подложен и на други източници на радиация – летищни скенери, мобилни устройства, безжични мрежи. Макар радиацията да не подхранва вирусите, тя отслабва имунната система, защото прониква дълбоко в костите и нервите, правейки ги по-уязвими към възпаление и дразнене.

При слабо, но продължително излагане радиацията може да действа като спусък, който засилва вече съществуваща чувствителност на нервите. При по-интензивно или натрупано излагане обаче тя може да се превърне в реална причина за тревожност, като директно уврежда нервните пътища и нарушава техния електрически баланс.

След като разгледахме основните физически причини за тревожността, в следващата част ще се спрем на отключващите фактори – обстоятелствата и събитията, които активират тези уязвимости и водят до проявата на тревожни симптоми.

Очаквайте скоро 2-ра част на статията “Отключващи фактори на тревожността”.

Ако искате да научите повече за различните теми засегнати в статията, прочетете следните статии, публикувани в нашия блог:

• “Вредители, които ни разболяват – токсични тежки метали”
• “Прочистване от токсични тежки метали на Лечителя Медиум”
• “Смути за детоксикация от тежки метали”
• “Смути за детоксикация от тежки метали за напреднали”
• “Шот при излагане на токсични тежки метали”
• “Вредители, които ни разболяват – вируси и вирусни отпадъци”
• “[Видео] Вируси и токсични тежки метали ли причиняват симптомите ви?”
• “Вредители, които ни разболяват – промишлена химия”
• “Вредители, които ни разболяват – продукти на битовата химия”
• “Вредители, които ни разболяват – радиация”
• “Шот при излагане на радиация”
• “Защо кофеинът е проблемна храна”
• “Как да излекувате нервната си система”
• “[Видео] Възпаление на блуждаещия нерв”